Ключът към контролиране на силата на сцепление наиндустриални роботисе крие в цялостния ефект на множество фактори като система за захващане, сензори, алгоритми за управление и интелигентни алгоритми. Чрез проектиране и регулиране на тези фактори разумно, индустриалните роботи могат да постигнат точен контрол на силата на захващане, да подобрят ефективността на производството и да гарантират качеството на продукта. Дайте им възможност да изпълняват повтарящи се и точни работни задачи, да подобрят ефективността на производството и да намалят разходите за труд.
1. Сензор: Чрез инсталиране на сензорни устройства като сензори за сила или сензори за въртящ момент, индустриалните роботи могат да възприемат промените в реално време в силата и въртящия момент на обектите, които хващат. Данните, получени от сензори, могат да се използват за контрол на обратната връзка, помагайки на роботите да постигнат точен контрол на силата на захващане.
2. Алгоритъм за управление: Алгоритъмът за управление на индустриалните роботи е в основата на управлението на захвата. Чрез използване на добре проектирани алгоритми за управление силата на захващане може да се регулира според изискванията на различните задачи и характеристиките на обекта, като по този начин се постигат прецизни операции за захващане.
3. Интелигентни алгоритми: С развитието на технологията за изкуствен интелект, прилагането наинтелигентни алгоритми в индустриални роботистава все по-разпространена. Интелигентните алгоритми могат да подобрят способността на робота да преценява автономно и коригира силата на захващане чрез обучение и прогнозиране, като по този начин се адаптира към нуждите за захващане при различни работни условия.
4. Система за затягане: Системата за затягане е компонент на робота за операции по захващане и манипулиране и нейният дизайн и управление влияят пряко върху ефекта на управление на силата на захващане на робота. Понастоящем системата за затягане на индустриалните роботи включва механично затягане, пневматично затягане и електрическо затягане.
(1)Механичен грайфер: Механичният грайфер използва механично оборудване и задвижващи устройства, за да постигне отваряне и затваряне на грайфера и контролира силата на захващане чрез прилагане на определена сила чрез пневматични или хидравлични системи. Механичните грайфери имат характеристиките на проста структура, стабилност и надеждност, подходящи за сценарии с ниски изисквания за якост на захващане, но им липсва гъвкавост и точност.
(2) Пневматично захващане: Пневматичното захващане генерира въздушно налягане през пневматичната система, преобразувайки въздушното налягане в сила на затягане. Той има предимствата на бърза реакция и регулируема сила на захващане и се използва широко в области като сглобяване, обработка и опаковане. Подходящ е за сценарии, при които се прилага значителен натиск върху обекти. Въпреки това, поради ограниченията на пневматичната система за захващане и източника на въздух, точността на силата на захващане има определени ограничения.
(3) Електрически грайфер:Електрически грайфериобикновено се задвижват от серво мотори или стъпкови двигатели, които имат характеристиките на програмируемост и автоматично управление и могат да постигнат сложни последователности на действие и планиране на пътя. Той има характеристиките на висока прецизност и силна надеждност и може да регулира силата на захващане в реално време според нуждите. Може да постигне фина настройка и контрол на силата на грайфера, подходящ за операции с високи изисквания към обекти.
Забележка: Контролът на захващането на индустриалните роботи не е статичен, но трябва да бъде коригиран и оптимизиран според действителните ситуации. Текстурата, формата и теглото на различните предмети могат да окажат влияние върху контрола на захвата. Следователно, в практическите приложения, инженерите трябва да провеждат експериментални тестове и непрекъснато да оптимизират отстраняването на грешки, за да постигнат най-добър ефект на захващане.
Време на публикуване: 24 юни 2024 г
